Топенето на ледените покривки и ледниците не само води до покачване на морското равнище, но и удължава дните на планетата. Учените наблюдават отблизо това явление и последните открития показват, че изменението на климата ускорява този процес с тревожна скорост.
Резултатите от ново проучване, проведено от изследователи от Jet Propulsion Laboratory и ETH Zurich, са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Използвайки данни, събрани от далечната 1900 г., изследователите наблюдават, че увеличението на продължителността на деня поради изменението на климата се движи между 0,3 и 1,0 милисекунди на век през 20-ти век. Въпреки това, от 2000 г. насам тази скорост се е повишила до 1,33 милисекунди на век, пишат от факти.бг.
Това значително ускорение е свързано с движението на маса по повърхността на Земята, особено поради топенето на полярния лед и ледниците, което се засилва през последните няколко десетилетия.
Преразпределението на масата от топящия се лед към океаните променя формата на Земята, правейки я малко по-сплескана (по-плоска на полюсите и изпъкнала на екватора). Тази промяна в масата засяга въртенето на планетата, което води до по-дълги дни.
Изследването показва, че този масов транспорт на вода напълно влияе върху промените във формата на Земята, наблюдавани през последните тридесет години.
Освен това учените са измерили въздействието на ледниковата изостатична корекция (GIA) – земната повърхност бавно се възстановява, след като е била компресирана от ледени покривки през последната ледникова епоха. Този ефект на отскок намалява скоростта, с която дните се удължават с 0,80 милисекунди на век. Това измерване също помага на учените да разберат вискозитета на мантията на Земята, критичен фактор в геофизичните изследвания.
Комбинирайки ефектите от GIA и лунното приливно триене (гравитационното привличане между Земята и Луната), изследователите могат да обяснят постоянното увеличаване на продължителността на деня, наблюдавано през последните три хилядолетия, преди значителното въздействие на съвременното изменение на климата.
Гледайки напред, прогнозите при сценарии с високи емисии показват, че предизвиканата от климата скорост на удължаване на деня може да достигне 2,62 милисекунди на век до 2100 г.
Това би направило изменението на климата най-значимия фактор в дългосрочните вариации в продължителността на деня, надминавайки дори ефектите от триенето при лунните приливи и отливи.
Тези открития сочат дълбокото въздействие на човешките дейности върху нашата планета, което се простира дори до фините промени в продължителността на нашите дни.
Тъй като изменението на климата продължава да се ускорява, неговите широкообхватни последици стават все по-очевидни, подчертавайки спешната необходимост от глобални действия за смекчаване на последиците от него.
