Според изследвания човешкият мозък може да помни обиди до 20 години, но забравя комплиментите само за 30 дни.
Да, прочете правилно.
Това явление е част от т.нар. „негативен уклон“ – вграден механизъм в мозъка ни, който го кара да се фокусира повече върху негативните преживявания, отколкото върху положителните. Това е еволюционна черта, създадена да ни предпазва, но в днешния свят често ни прави прекалено самокритични, тревожни или емоционално изтощени.
На пръв поглед изглежда нелогично. Комплиментите трябва да са емоционалният еквивалент на топли бисквитки, току-що извадени от фурната – меки, сладки, утешаващи. А реалността? Изчезват по-бързо и от самите бисквитки.
Обидите, от друга страна, са като надпис с перманентен маркер върху стените на психиката ни.
Какво е негативен уклон?
Нашият мозък е еволюционно програмиран да задържа негативното. Това е било въпрос на оцеляване: човекът, който си спомнял къде е срещнал мечка, е имал по-голям шанс да остане жив, отколкото този, който се е размечтал за това колко сладка е била вечерята.
Причини защо обидите се забиват толкова дълбоко:
- Инстинкт за оцеляване: Мозъкът помни заплахите и грешките, за да избегне повторението им.
- Силни емоции: Обидите предизвикват страх, срам или вина – усещания, които създават трайни спомени.
- Повтаряне: Когато някой ни обиди, често превъртаме ситуацията в главата си отново и отново. И с всяко превъртане споменът се бетонира още по-здраво.
А защо комплиментите изчезват?
- По-слаб отпечатък в паметта: Хубавите думи не активират спешния режим на мозъка, затова се задържат по-кратко.
- По-слаба емоция: Чувството е приятно, но не и силно – за разлика от срама или страха.
- Без спешност: Няма „животозастрашаваща“ причина да помним комплимент. Просто се разтапяме за миг и… забравяме.
Как да обърнем сценария?
Добрата новина? Не сме безсилни. Можем да „пренастроим“ себе си – с малко осъзнатост и тренировка:
Бъди внимателна с думите си.
Никога не подценявай колко дълбоко може да нарани дори небрежен коментар. Особено към себе си. Да, това включва и вътрешния ти монолог.
Учи се да приемаш комплименти.
Когато някой ти каже нещо хубаво, не го омаловажавай. Не казвай: „О, нищо особено…“ Усмихни се, благодари и го запомни!
Записвай хубавите думи.
Води си дневник с комплименти – сериозно. Скрий в телефона си “папка за душата”, където записваш мили съобщения, похвали от шефа или приятелките, или просто хубави неща, които си казала на себе си.
Раздавай комплименти.
Прави го често, но искрено. Истинският комплимент не е просто „Обичам роклята ти“, а: „Тази рокля ти стои невероятно – подчертава колко си уверена и сияйна.“
Финални думи?
Следващия път, когато някой ти каже нещо мило – остави го да влезе, да се настани удобно и да си направи чай в сърцето ти. Не го оставяй да избяга като сервитьор с картата за десерти.
