След като завърших журналистическия факултет, излязох в отпуск по майчинство, а след това още един. Децата пораснаха, но аз все още не можех да работя по професията си. Някои работодатели не бяха доволни от липсата на опит и трудов стаж, други се страхуваха, че постоянно ще съм в отпуск по болест (дистанционната работа все още не се практикуваше), но парите наистина бяха необходими и исках да работя.
Спомням си, че постоянно купувах някакви вестници с реклами, звънях и навсякъде ми отговаряха с отказ. Увереността ми избледняваше. Веднъж заедно с вестниците си купих и лъскаво списание, разлистих го и отчаяно завиждах на тези, които имат такава работа.
След като прочетох списанието, нямайки какво друго да правя, започнах да разглеждам кои са авторите, да се интересувам повече от тези, които работят в списанието и видях, че заместник-главният редактор беше моя бивша колежка от университета; ние бяхме приятелки по това време, но после животът някак ни отдалечи и се загубихме. Писах ѝ, за да разбера как вървят нещата, да ѝ разкажа през какви трудности преминавам и в крайна сметка тя ми предложи работа, въпреки липсата на опит, и в началото ми помогна да свикна. Много съм ѝ благодарна!
Имайте надежда и вярвайте, че хубавите неща предстоят!
Емилия, 47 години
