Харвардски учени направиха проучване, изследвайки 12 000 омъжени двойки в продължение на 15 години, за връзкатамежду домакинските задължения и удовлетвореността в брака.
Резултатътбил изненадващ -жените, които не готвят за съпрузите си, оценяват брака си с 8,4/10, докато тези, които готвят ежедневно, дават средна оценка 6,1/10.
Защо?
Когато жена готви всеки ден, тя автоматично попада в ролята на „обслужващ персонал“, дори ако съпругът ѝ никога не е молил за това. Психологическитя може да започне да се чувства не като равноправен партньор, а като някой, който „печели своето място в дома“ чрез храната.
Проучването показва, че най-щастливите двойки или готвят заедно, или се редуват, или мъжът поема задълженията в кухнята, или просто поръчват храна. Ключовото е равенство в домакинските задължения.
Изследването показало, че и мъжете са по-щастливи, когато жените не им готвят постоянно. Оценки за удовлетвореност: 8,1/10 срещу 5,9/10 за „постоянно обслужваните” съпрузи.
Защо?
Когато жена готви от дълг, а не от желание, това се усеща. Храната може да пренася нейното напрежение и умора, влияейки върху връзката неусетно.
Като отказва ролята на „готвач“, жената освобождава време и енергия за други аспекти на връзката — за себе си, за кариерата, за общи интереси със съпруга. По този начинтя става по-интересна, по-щастлива и по-пълноценна.
Чести възражения и отговори:
- „Но какво да кажем за традицията?“ → Традициите са работели, когато жените не са работели (навън). Днес около 70 % от жените имат кариера. Готвенето след 8-часов работен ден може да бъде доста изтощително.
- „Готвенето е акт на любов“ → Любов се показва чрез уважение към границите на партньора, а не чрез насилване в домашно робство.
Важно е да разграничим: грижата за партньора е прекрасно нещо, но когато тя става едностранен ангажимент, носещ емоционален товар — това вече е различна реалност. Любовта не трябва да бъде равна назадължителна домакинска услуга.
Връзката не е състезание по това кой ще измие най-много съдове, нито битка кой ще сготви повече ястия. Тя е партньорство, в което се споделя — усилията, времето, интересите и умората.
Няма нищо лошо в отказа да бъдеш „постоянният готвач“. Всъщност, този отказ може да се окаже освобождаващ — за теб, за връзката, за усещането за баланс и справедливост.
Прочети още:
