Майка ми ме отгледа сама, така че когато готвеше или правеше нещо вкъщи, ме молеше да не я безпокоя. В същото време тя винаги ми обясняваше защо сега трябва да седя тихо в другата стая. И седях, или по-скоро лежах. Чуваемостта в нашия апартамент беше добра, така че обичах да долепя ухо до пода и да се опитам да уловя разговорите на съседите отдолу. Чичо Мишо и леля Руми живееха под нас. Тя често идваше да ни посещава и тя и майка дълго време пиеха чай в кухнята. Харесах леля Руми и чичо Мишо също. Винаги беше толкова усмихнат и ми купуваше сладки и дъвки. Затова, когато вървях по улицата и го виждах да се връща отнякъде, винаги тичах към него и го поздравявах.
В деня, в който отново подслушвах, бях на около 6 години. Изведнъж осъзнах, че чувам всичко, което чичо Мишо казва много добре. Той изкрещя много силно. Тогава се чуха писъците на леля Руми и нещо падна няколко пъти. Веднага изтичах в кухнята при мама, крещях, че нещо се руши в апартамента на чичо Мишо. Мама веднага се втурна към тях. След известно време тя се върна с леля Руми. Беше цялата в кръв и сълзи. Тогава пристигна полицията.
Тогава наистина нищо не разбрах. Но когато остарях, разбрах, че майка ми има резервни ключове от апартамента на съседите ни. Леля Руми и ги дала нарочно, защото се страхуваше от съпруга си.
Същата вечер майка ми е нахълтала в апартамента им с нещо под ръка и уловила момента, в който чичо Мишо замахна с нож към жена си. Чувствам се ужасно, когато си помисля какво щеше да се случи, ако не бях подслушвал тогава. Той определено щеше да отнеме живота ѝ в онзи момент. И се възхищавам на смелостта на майка ми, която тогава беше същата като мен сега – на 28 години. Тя можеше просто да се обади в полицията и да изчака, но вместо това тя се втурна да помогне и той можеше да я нападне и нея, все пак бяхме само двамата, без мъж в нашия дом.
Ивайло, 28 години
