Ирландската писателка Една О’Брайън почина на 93-годишна възраст след дълго боледуване. Смъртта й е настъпила в събота, 27 юли.
„Мислите ни са със семейството и приятелите ѝ, по-специално с нейните синове Маркъс и Карло. Фамилията иска да запази неприкосновеността на личния си живот в този момент“, се казва в разпространено изявление.
Отдавайки почит на авторката, от издателство Faber заявиха, че О’Брайън е „една от най-големите писателки на нашето време“.
„Тя направи революция в ирландската литература, описвайки живота на жените и сложността на човешкото състояние в проза…, оказа силно влияние върху толкова много писатели, които я последваха“, допълват те, пишат от пловдив24.бг.
„С непокорен и смел дух, Една непрекъснато се стремеше да открива нови художествени пътища, да пише истински, на място с дълбоко чувство. Жизнеността на прозата й беше огледало на нейната радост от живота: тя беше най-добрата компания, мила, щедра, палава, смела“, казват още от издателството.
За Faber авторката е „скъпа приятелка и ще ни липсва ужасно“. Оттам отбелязват, че е огромна привилегия да издават книгите на Една О’Брайън, чието „смело и блестящо творчество продължава да живее“.
Ирландският президент Майкъл Хигинс определи О’Брайън като „един от изключителните писатели на съвремието“. „Една беше безстрашна разказвачка на истини, превъзходна писателка, притежаваща моралната смелост да изправя ирландското общество пред реалности, които дълго време бяха пренебрегвани и потискани“, каза той.
О’Брайън – авторка на романи, разкази, мемоари, поетеса и драматург, е най-известна с това, че представя живота на жените в противоречие с репресивните очаквания на ирландското общество.
Първият ѝ роман – „Момичета от провинцията“, е публикуван през 1960 г. и става част от трилогия, която е забранена в Ирландия заради препратките към сексуални и социални проблеми.
Министър-председателят на страната Саймън Харис каза, че Ирландия е загубила една от най-известните си писателки.
„Тя написа дебютния си роман „Момичета от провинцията“ само за три седмици. Шестдесет и четири години по-късно това е не само забележителна творба, но и все още е знаков момент за ирландските жени и общество“, заяви той.
В своята кариера, продължила повече от 60 години, О’Брайън е написала над 20 романа, като работи и след навършването на 90-ата си годишнина, отбелязва Ройтерс. Начинът, по който представя преживяванията на жените, е толкова универсален, че получава най-високото френско отличие за култура през 2021 г.
Родена в западното графство Клер през 1930 г., Една О’Брайън израства в заможно католическо семейство, което обаче изпада в затруднения.
През 1954 г., разгневявайки семейството си, Една О’Брайън се омъжва за чешко-ирландския писател Ърнест Геблер, който е с 22 години по-възрастен от нея. Двамата се преместват в Лондон, където тя работи в издателство, което обаче я съветва да започне да пише.
Геблер не е доволен от литературните постижения на О’Брайън и по-късно това води до развод. Писателката остава с двама малки сина, като по онова време е скандално да си самотна майка.
Последва бохемски период, който включва кратка връзка с актьора Робърт Мичъм и партита в дома ѝ в Челси, където Лорънс Оливие пее химни, британският премиер Харолд Уилсън танцува, а Ингрид Бергман пристига „с палто с висока кожена яка“, припомня Ройтерс. Изданието „Венити феър“ нарича писателката „плеймейтката на Западния свят“.
О’Брайън пише също пет пиеси и четири нехудожествени произведения.
Последният ѝ роман „Момиче“ от 2019 г. е за отвлечените в Нигерия ученички от ислямистките бойци от „Боко Харам“, като за него авторката прави изследователски пътувания до Западна Африка. Тогава писателката е в края на 80-те си години, отбелязва Ройтерс.
През 2015 г. ирландският президент Хигинс се извини за презрението и подигравките, които са отправени към Една О’Брайън в нейната вече социално променена родина, припомня Ройтерс.
„В много отношения животът ми не беше толкова блестящ“, казва О’Брайън пред в. „Гардиън“ през 2020 г. „Беше доста труден и това не го казвам със самосъжаление. Но едно нещо е вярно – езикът, неговите тайна и чудо, както се казва в прекрасната песен Carrickfergus, ме грабнаха“.
