В последните трийсетина години Веселин Маринов е неизменно на върха – всеки негов рецитал е събитие, а песните му се знаят и от млади, и от стари. Как при това положение да не го каним редовно за интервюта?
Формалният повод да се срещнем пак с легендарния изпълнител е грандиозното му лятно турне, но го разпитахме и за куп други неща – дори и за живота му извън сцената. А разговора започнахме с въпроси по тъжна тема – неотдавнашното му осиротяване. Най-романтичният естраден певец загуби майка си Йорданка в средата на май и още е съкрушен от болка, пишат колегите от пловдив24.
– Г-н Маринов, неотдавна загубихте майка си Йорданка. Съболезнования. Как реагирахте, когато ви съобщиха, че е починала?
– Много плаках. Първата емоция, стресът от загубата на близък, любим човек преминава след месец, но продължаваш да живееш с огромното страдание. Болката е провокирана от случки, спомени, песни, хора, дори от една дума… Всеки е преживял раздяла със скъп на сърцето му човек. Въпреки че е много тежко, трябва да намираме сили в себе си, да успяваме да вървим напред. Животът е за живите. Продължаваш да живееш, но мъката ще остане в душата ти до гроб. Нямаш избор, приемаш случилото се. Това е нормалният кръговрат на живота. Правилно е всеки да си тръгва от този свят по реда си. Боли много, но трябва да се продължи напред.
– Имаше ли вариант да изпаднете в тежка депресия след смъртта на майка ви, към която бяхте силно привързан?
– Търся и намирам утеха в това, че загубата на майка ми трябва да бъде преживяна като нещо естествено в живота. Колкото и да ни се иска, в даден момент близки, а и врагове си отиват от този свят. Свиквам със смъртта на много близък човек, който си е отишъл по реда, който е поживял достатъчно, опитвам се да устоя на страшната болка и да продължа напред. Гледам да превърна болката в поносимост, която ще съпътства целия ми живот. Трудно е наистина, но трябва да се справя.
– Загубата на майка ви ли е най-трудният ви личен момент досега?
– Загубих и татко, както и духовните си бащи Евтим Евтимов и Тончо Русев. Мъката и тъгата са едни от най-силните чувства и усещания в човешката природа. Те са и най-истинските. Радостта можеш малко да я смачкаш, да не я усетиш. Мъката идва ненадейно, стоварва се върху теб неочаквано при кончината на любими хора. Последната огромна и разтърсваща за мен загуба беше смъртта на майка ми. Мислех си, че болката ми няма да е чак толкова голяма, като следвах логиката на живота и факта, че успях да се преборя с много от болестите й и че направих така майка да доживее 91 години. Смятах, че ще ми бъде по-лесно и от това, че по-младият изпраща по-възрастния, а не обратното, както понякога се случва. Уви, когато си отиде майка ми от този свят, разбрах че вече няма човек, за когото аз да съм дете. Осъзнах с пълна сила, защо когато викаме от болка, казваме: „Ох, майко!“, и защо толкова много песни са написани за майката. Когато заставам пред гроба на моята майка, знам, че няма по-свята личност за мен от нея. Не мога да я прежаля, винаги ще ми липсва.
– Как протече последната ви среща с майка ви?
– Майка вече беше много зле. На последната ни среща ми каза: „Ти ли си моето момче?“. Беше на 91 години и последният месец от живота й не беше никак лек.
– Все още ли ви е страх да отидете в родната си къща в Полски Тръмбеш?
– Да, страхувам се от спомените си за прекрасното ми детство и родителите ми. Не ходя в къщата. На погребението на майка ми брат ми предложи да минем с целия кордон от хора и коли, както и с ковчега, покрай родния ни дом, а и да спрем за 5 минути пред къщата. Тогава се престраших. Останах около десетина минути до оградата, но не влязох вътре, защото нямаше да мога да издържа. Много страдах, болката ми беше огромна.
– След смъртта на майка ви отменихте концерт от лятното си турне. В момента как вървят срещите ви с публиката?
– В момента тече лятното турне, на което имам да изнеса 40 концерта. От 19 юли до 6 август е доста интензивен и тежък период за мен и техниците. Летните театри са бетонни и е много трудно за техническия персонал – подготвят сцената в най-горещото време на деня.
От друга страна това са и най-сладките срещи с публиката. Хората са на почивка и вечер на концерта се зареждам от двучасовата емоция и реакциите на зрителите. Надявам се лятното турне да премине без проблеми. Моля се да няма проливни дъждове при концертите ми в летните театри, които винаги са пълни. Притеснявам се също така за концерта в Бургас. Датата му съвпада с участието на Лени Кравиц в града. Дори и часът за концертите ни е един и същ. При Лени ще са повече от 20 000 души на плажа, а аз ще съм в Летния театър. Каквото стане. Надявам се да се получи хубаво.
