Скъпи приятели, имам двама сина, които са моята тревога, моите страхове и моята гордост. Така започва свой пост в социалните мрежи големият български поет Недялко Йорданов.
Двамата са журналисти – единият има собствен сайт Биволъ, а другият собствен сайт ПИК. (б.р. – става дума за братята Асен и Недялко). Не рядко се случва да мислят различно, но в големите проблеми на времето са винаги еднакво ангажирани и всеотдайни. Беше ужасно преживяване, когато единия се опитаха да го убият поръчково, а на другия взривиха редакцията.
Вече са мъже на възраст, със свои големи деца – моите внучета, но аз ги възприемам все още и винаги ще е така като малки мои „бебета“. Така или иначе те са и моята гордост, че не са безлични пионки в това жестоко и опасно време. Трогателни са, когато уж големи вече мъже, треперят по детски за моите през последните години няколко операции. Заради тях няма да се предавам още. Ще продължавам да пиша и да живея, споделят колегите от пловдив24.бг.
ПО ХРЕБЕТА
Ето ме вече – потеглил по хребета…
Ето ги долу… Двете ми бебета..
Викат… Треперят за всякоя крачка.
Аз съм износена вехта играчка.
Няма как – вече със нея са свикнали…
Егоистично са я обикнали.
Не… не стоят толкоз плоско нещата…
Двете ми бебета… Аз съм бащата.
Да съществуват – аз съм причина…
Двете ми бебета… Двамата сина.
Знам, че ужасно те ме обичат.
Наполовина на мене приличат.
И слава богу, че не във всичко…
Всеки от мене е взел по мъничко.
Мойта суетност… Мойте капризи…
Но са облечени в собствени ризи.
Собствени битки… победи… проблеми…
Смятат се вече за много големи.
И ме напътстват с команди по хребета.
А пък си имат собствени бебета.