„Мечката, която едва не ме уби, ми остана спътница в живота. Всичко е още пред очите ми. Често сънувам озъбената уста и лигите, които текат от нея. Страхувам се, че ще ме нападне отново, особено когато е тъмно. Погледна ли към гората, си мисля, че е там и ме наблюдава.“
Това разказва 80-годишната Галина Димитрова от родопското село Малка Арда. Тя бе нападната от мечка преди 14 години в гората над селото и едва оцеля.
Кървавата драма се разиграва в местността Блатевото. Галина е била със сестра си Сийка.
„Видях гъба и се наведох да я откъсна, а мечката изведнъж скочи, била е зад храста. Удари ме със страшна сила в главата“, разказва Галина. Сестра се отдалечила, за да не последва нейната съдба.
„Не се сърдя, ако бе нападнала нея, сигурно и аз щях да се скрия. Какво може да направи тя. Виках несвързано при първото нападение и тогава ми звънна телефонът.
Мечката се отдръпна за малко, но се върна и продължи да ме удря и хапе. Качи ми се на гърба, целият скалп ми беше отлепен и провиснал на лицето. Мяташе ме като топка, а аз виках: „Помощ, помощ, помощ!“ Тогава съм изпаднала в безсъзнание“, реди спомените си Галина.
След като мечката си тръгнала, сестрата Сийка свалила кърпата от главата си и превързала пострадалата.
„Скалпът с кожата висеше, течеше много кръв. Беше в безсъзнание, но я свестих с шамари“, разказва Сийка. После с други дрехи превързала раните на сестра си по краката. Сийка се обадила на брат им, който веднага съобщил в Бърза помощ и събрал хора от Малка Арда.
Половин час пренасяли ранената в одеяло до джип, с който я превозили до линейката. В тази местност до онзи момент не се е появявала мечка. Там има ниви и Сийка и Галина са ходили десетки пъти, но не са очаквали нападение.
Същия ден обещали на техен братовчед да му помогнат за товаренето на камион със сено, затова тръгнали рано сутринта.
Докато я карали към болницата в Смолян, Галина се събудила за кратко от виковете на шофьора на линейката, ядосан, че някой му отнел предимство въпреки включените сирени.
Лекарите в Смолян я лекували близо месец. Те открили множество разкъсни рани по главата, краката и ръцете.
В областта на главата раните били големи. Скалпът бил откъснат с неравни ръбове приблизително 20-25 см, кървящи и силно замърсени с пръст, трески, шума и дребни камъчета. Това наложило последователно да бъдат извършвани хирургични интервенции, за да бъде спасена.
„Толкова бях зле, че лекарите казваха, че може да нямам повече коса на главата и че има вероятност да остана инвалид до края на живота си. Слава богу, поне коса ми порасна. Месеци след като ме изписаха от болницата, дъщеря ми, която е медицинска сестра, ми промиваше раните вкъщи.
Дълъг период от време не можех да се обслужвам сама. Няколко години наред правих специални движения, за да преодолея последствията от травмите. Сега не чувствам добре скалпа си, трудно се движа, не мога да свивам краката и ръцете си“, казва Галина. Тя е работила 33 г. като пощальонка, от 24 г. е вдовица. През зимата е при дъщерите си в Смолян, а през лятото – в Малка Арда.
„Като гледам хората, че ходят за гъби, ми се ще и на мен, но нямам кураж. Дори през ум не ми е минавало да отида на баира. Занимавам се с градината, но само по светло.
Жестока е травмата и ще е такава, докато съм жива. Хората берат гъби, за да изкарат някой лев. Когато ме нападна мечката, ходех почти всеки ден – пенсията ми бе едва 136 лв., вдовица съм. Как да преживея.
След инцидента картината все още не се е променила. Хората ги е страх да ходят в гората за гъби или за дърва. Събират се по няколко души, водят кучета и вдигат шум, за да пропъдят скрити мечки, пишат от 24часа.
Държавата нищо не е направила все още да облекчи реално живеещите тук, а вече според обещанията трябваше да има засети ябълки, круши и сливи, за да има какво да ядат мечките и да не влизат в селата за храна“, заявява Галина.
20 дни след нападението е убита мечка на 200 метра от мястото, където е нападната. Тогава властите обявиха, че тя е била проучвана, проследявана и снимана дни наред от експерти на РИОСВ, ловци, представители на неправителствени организации и служител на Държавното горско стопанство в Славейно, на чиято територия е нападението.
Анализите им показали, че в района се засичат следи само на една мечка, същата била заснета и на фотокапаните, които били край мястото на нападението.
„Показаха ми я убита на снимка. Казах им, че не е същата. Вдигна се голям шум и искаха хората да видят убита мечка, за да се успокоят. Тази, която ме нападна, бе с къса козина, кафява, а са убили друга, по-черна на цвят и с едра козина. Нищо чудно да е онази, която уби Кольо Шиков от Кутела“, категорична е Галина.
До ден днешен в Малка Арда считат, че не е същата мечка, изсипала агресията си и върху Галя.
Никола Шиков бе убит посред бял ден недалеч от къщата си същата година. Разстоянието между Кутела и Малка Арда е 10-ина километра. Според съдебния лекар Шиков е починал в страшни мъки. „Той е бил разкъсван все още жив и викал за помощ“, каза тогава в съдебната зала лекарят.
Експертите открили травми на главния мозък, счупване на челната кост и деформация на черепа, липса на костни фрагменти, счупени носни кости и още множество рани по тялото.
Галина бе обезщетена с 50 хил. лв. за неимуществени вреди. Според съда кафявата мечка – диво животно, обявено за защитен вид, е държавна собственост. Затова съдът счита, че отговорността е на МОСВ. Уважен е и искът към МОСВ и за имуществени вреди в размер на 209.52 лв.
Близките на Шиков бяха обезвъзмездени със 130 хил. лв.
