Много от нас през целия живот са придружени от постоянно чувство, че дължим нещо на някого. Заедно с психолог разбираме откъде идва желанието да се жертваме за другите и какво да правим с това.
По определен начин жертвата е нещо, на което ни учат от детството. Готовност да жертваш интересите си в името на другите, да помагаш, за да не изглеждаш груб, да споделяш неща с приятел. Помислете колко често други хора са ни казвали, че трябва да бъдем по-добри, по-щедри, по-симпатични.
Животът заради себе си и задоволяването на собствените желания винаги е бил осъждан, а услужливостта е била високо ценена. Само в зряла възраст това води до събуждане на комплекс за вина в човека и чувството, че винаги е длъжен на някого. Заедно с психолога Кристина разглеждаме проблема.
При жените често се наблюдава поведение на жертва. Именно от тях можете да чуете „Направих всичко за него, но той не го оцени/замина за друга“. На въпроса „защо направи това?“ отговорът винаги беше един и същ: „Мислех, че ще се отнася с мен по същия начин.“ Тоест, когато дават, жените биха искали да получат нещо в замяна.
Някои работеха по няколко работни места, за да издържат и двамата, докато партньорът им търсеше себе си, някои поеха цялата отговорност за отглеждането на дете и домакинските задължения, докато съпругът им работеше в офиса, някои пожертваха кариерата си в името на семейството си, други пожертваха любимите си хобита, защото това беше неудобно за другата половина. Списъкът може да бъде продължен безкрайно, но има само едно заключение: пълната жертва не е пътят към дълга и щастлива връзка, а обезценяване на собствената ви личност.
Това се случва по две причини. Първата причина се дължи на факта, че жената не е поставила границите на приемливото във връзката от самото начало и не ги е посочила на половинката си. Страхът, че точно тези граници ще изплашат мъжа, ви кара да се съгласите с това, което не искате и което не харесвате.
Втората причина е „неприязънта“ в детството и желанието да се компенсира липсата на тези чувства. И за да ги получите, трябва да се опитате да угодите и да очаквате похвала, защото това е така от детството. Този път обаче води до взаимозависими взаимоотношения, чийто сценарий е много труден за промяна. В такива отношения вашата жертва няма да бъде оценена и всички действия се приемат за даденост и вместо думи на благодарност жената получава оплаквания и упреци, което поражда негодувание и недоволство от личния ѝ живот.
Как да се справим с проблема
Първо трябва да се научите да обичате себе си и да разбирате желанията си. Човек, който не знае какво е любов към себе си, не може да обича друг. Помнете, че пътят на саможертвата в името на любовта няма нищо общо с любовта. Започнете да бъдете честни със себе си, помислете какво бихте искали за себе си и не се водете от комплексите си.
Вместо да давате на някой друг, започнете да давате на себе си. Спомнете си мечтите, идеите си и ги сбъднете. Може би отдавна сте искали да се научите да играете тенис или да научите испански. Започнете да се грижите за себе си.
Научете се да бъдете самодостатъчен човек. Това не изисква да сте силни и независими, просто трябва да разберете, че сте важни за себе си и за другите, че сте ценени и най-важното е, че цените и обичате себе си такива, каквито сте.
Обърнете внимание на онези, които предизвикват уважение от обществото. Опитайте се да възприемете от тях качествата, които използват. По правило това са хора с ясно структурирана жизнена позиция. Те ясно знаят какво искат и със сигурност разбират какво не искат, дори ако другите не го харесват. Поемайки по този път, вие ще придобиете самочувствие, ще започнете да оценявате качествата, които притежавате в себе си и едва ли ще искате да се опитвате да спечелите нечия любов чрез безсмислени жертви.
