България отчита напредък по Плана за възстановяване и устойчивост, чертае приоритети за новия бюджет на ЕС
Снимка: Facebook
България успешно получи четвъртото плащане от близо 1 милиард евро по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), което е резултат от изпълнени реформи и конкретни проекти. Сред завършените инициативи са изграждането на нови детски градини, въвеждането в експлоатация на осмия медицински хеликоптер, с което системата HEMS е напълно функционираща, и предстоящото откриване на нова метростанция „Георги Аспарухов“. Значителен напредък е постигнат и в образователния сектор с оборудването на STEM класни стаи в 2000 училища, както и пристигането на първите влакове „Алстом“, съобщи Атанас Пеканов.
Полученото плащане е пряко свързано с приемането на необходими антикорупционни закони. В хода на преговорите с Европейската комисия е постигнат успех по отношение на реформата във ВиК сектора – задължителната консолидация на общински ВиК дружества на областно ниво е предоговорена, като вместо нея ще бъдат предложени условия за насърчаване на доброволното обединяване.
Паралелно с изпълнението на ПВУ, България активно участва в дискусиите за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС. Европейската комисия предлага нов фонд за конкурентоспособност от 450 млрд. евро, целящ подкрепа на иновациите. България обаче изразява опасения, че фокусът върху „най-добрите фирми“ може да задълбочи регионалните различия. Затова страната ни настоява за запазване на традиционната кохезионна политика, но същевременно вижда възможности за България в области като отбраната, изкуствения интелект (чрез института INSAIT) и космическия сектор, където вече има доказани успехи.
Важен акцент в бъдещите европейски политики е и опростяването на административните процедури, както на европейско, така и на национално ниво – пример за нуждата е десетилетното блокиране на автомагистрала „Струма“ заради екологични изисквания. Относно финансирането на бъдещия бюджет на ЕС, България подкрепя нови източници като данъци върху онлайн хазарта, печалбите на дигиталните корпорации и криптовалутите, но се противопоставя на регресивни данъци. Сред вътрешните приоритети за инвестиции с европейски средства са засилване на производствения капацитет, развитие на индустриални зони, актуализиране на образователните програми за квалифицирана работна ръка и подобряване на свързаността чрез инфраструктура, включително железопътна, за постигане на високи скорости.
Парите по ПВУ отиват в конкретни и видими проекти, не при олигарси. Ето само някои от проектите, завършени с четвъртото плащане от близо 1 милиард евро, което получихме миналата седмица:
- Нови детски градини (например в районите Лозенец и Младост в София)
- Дойде осмият медицински хеликоптер, с което системата HEMS e завършена
- Другата седмица откриваме новата метростанция “Георги Аспарухов”
- STEM класни стаи в 2000 училища в страната – с най-нови технологии, дъски, микроскопи, прожекционни зали.
- Първите влакове на Алстом пристигнахаПлащането е резултат от спешните действия за гласуване на необходимите антикорупционни закони в този Парламент. Някои реформи бяха изместени и ще се случат по петото плащане – един от големите ни успехи в последните седмици. Такава е ВиК реформата, която беше предоговорена. Убедихме ЕК, че задължението всички общини да се консолидират, тоест ВиК-то да мине от общинско на областно ниво до края на тази година, е невъзможно да се случи. Вместо това ще предложим условия за насърчаване на консолидацията за тези общини, които искат.
Освен преговорите по ПВУ, сме активни и по отношение на следващия бюджет на ЕС – Многогодишната финансова рамка. Там ЕК предлага нов фонд за конкурентоспособност в размер 450 млрд. евро - 1/5 от бъдещия бюджет. Това е нужно, защото Европа изостава в иновациите. Но той е за най-добрите фирми и има риск тези фирми да бъдат само в сърцето на Европа. Това ще засили демографското разделение и регионалните различия. Ние се борим да запазим традиционната, кохезионна политика.
Аз все пак се опитвам да гледам на този фонд и като възможност. В някои от приоритетните области, които той ще финансира, България е добра. В сферата на отбраната имаме сериозни традиции. В сферата на изкуствения интелект имаме водещ институт – INSAIT, благодарение на който България за първи път успя да спечели водещия грант на Европейския научен съвет. В сектора на космоса имаме компания, която успява да печели отново в конкурентни процедури с всички други компании в сектора.
Важен приоритет за Европа в следващите години трябва да е опростяването на административните и бюрократични процедури. Трябва ни промяна както в европейското, така и в българското законодателство, за да се случват ключови проекти. Например автомагистрала „Струма“ е блокирана вече 10 години заради екологични процедури.
Следващият бюджет на ЕС ще се финансира отново основно от национални вноски, както досега. Те ще се увеличат, включително и нашата, но България ще продължава да получава в пъти повече, отколкото плаща.
Търсят се и други възможности да се попълни бъдещият бюджет. Едната е за нови данъци. България няма да се съгласи на данъци, които са регресивни и са по-тежки за нас, отколкото за други. Има обаче други опции. Например данък върху онлайн хазарта. Това обикновено са компании, които се разполагат на местата с най-нисък данък, но правят печалба в цяла Европа. Тази вратичка трябва да бъде затворена. Същото се отнася и за дигиталните корпорации, които правят огромни печалби. Ние просто искаме те да платят част от данъка си там, където те се генерират от потребителите. Обсъжда се и данък върху печалбите от криптовалути, които в момента се измъкват от данъците, които плащат инвеститорите в класически акции и бондове.
Що се отнася до инвестициите и реформите в България в идните години по линия на европейските средства, на първо място трябва да засилим производствения капацитет на страната. Това означава средства за индустриални зони, за инфраструктурата, за да идват предприятия. Изоставаме с квалифицираната работна ръка, трябва ни актуализиране на образователната програма, включване на различни приоритетни области, изкуствен интелект, финансова грамотност, така че хората да са по-подготвени за препятствията на 21-и век. В същото време регионалните различия продължават да бъдат основен проблем. Трябва ни свързаност, а именно инфраструктура, включително железопътна, за да могат влаковете да се движат със 160 км/ч.
Тези и други въпроси обсъдихме в интервю за в. “24 часа” - линк в коментар.
Снимка: Георги Кюрпанов, "24 часа"
