20 ст. ще получава всеки, който върне празна бутилка или кенче от напитка. Парите ще се дават от 2026 г., когато в България се очаква да заработи депозитна система.
До края на следващата година трябва да са изчистени окончателно всички въпроси, да се купят и поставят автоматите за връщане на опаковки, съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Оттам уточняват, че експертите на ведомството дискутирали цената на върната опаковка и са се спрели на 20 стотинки. До сумата се стигнало, след като било възложено проучване на външен изпълнител, който да проследи добрите европейски практики.
Моделът, по който се работи, е хората да могат да връщат опаковки от бутилирана вода, безалкохолни напитки, бира и сайдер от 0,1 до 3 литра. Празните бутилки могат да бъдат от пластмаса, метал и стъкло за еднократна и многократна употреба.
Всички търговски обекти в страната ще трябва едновременно да въведат депозитната система, без значение дали става въпрос за голяма хранителна верига, или малък квартален магазин. Разлика ще има само във връщането на празните опаковки. Във веригите ще става чрез т.нар. вендинг машини, в които се пускат празните опаковки, а те дават пари. В момента в две от веригите вече има такива машини по инициатива на самите търговци. Те принтират ваучери, с които може да се пазарува.
В по-малките магазини връщането на опаковки ще става на ръка. Тоест дава се празна бутилка и ще има опция да се получат пари, но най-вероятно цената ще се приспада при покупка на пълна.
За събирането и рециклирането на опаковките производители и вносители на опаковани продукти ще плащат такса за обработка
Тя ще има за цел да покрие всички разходи по събирането и рециклирането на отпадъците от депозитни опаковки, както и за обслужването на вендинг машините, посочват от МОСВ.
Събраните приходи ще се управляват от национален оператор. Той ще има грижата да ги разпределя към търговските вериги и рециклаторите.
Целта е събраните опаковки да се рециклират и влагат обратно в производството в България, за да не се оскъпи продуктът, който ще се плаща от потребителите. В България има множество инсталации, които имат необходимите мощности, като само хартиените се изнасят извън страната за рециклиране, посочват още от екоминистерството.
За да тръгне депозитната система, ще се наложат и законови промени. Предвиждат се също нови текстове в наредбата за опаковки, в които да бъде посочено за кои точно опаковки се включват, кои ще участват в системния оператор.
Ще бъдат разписани и санкции в Закона за управление на отпадъците, както и логистичният модел къде тези опаковки трябва да бъдат предавани, транспортирани и изпращани за рециклиране.
Другите промени в законите ще трябва да включват задълженията на производители, вносители, търговци, хотели, ресторанти, потребители, както и дейността на депозитния оператор и контролните функции, които министерството ще има.
За производителите например ще има задължение да маркират със специфичен символ и баркод опаковки. Това ще предоврати опити за измами, при които една и съща бутилка например се връща няколко пъти. По подобен начин функционират и други депозитни системи в европейски държави.
Потребителите ще трябва да отделят маркираните опаковки
от напитки и да ги занесат там, където ще се приемат. Изграждането на такива навици ще се прави чрез национална информационна кампания.
За да бъде структурирана ясно работата на депозитната система, екоминистерството е създало работна група, в която са се включили всички заинтересовани страни.
Според експертите България е забавила въвеждането на депозитната система, защото не е имало европейска директива, която да задължава страните членки.
След приемането на новата директива за отпадъци и опаковки обаче ситуацията е променена – въведе се изискване към всички държави в ЕС задължително до 2029 г. да имат функционираща депозитна система, чрез която събираемостта на опаковките да бъде 90%.
Липсата на депозитна система означава, че се изхвърля повече боклук, без да се използва, губи се стойност от вторичните суровини и се пропускат бизнес възможности за предоставянето на услуги в областта на кръговата икономика и зелени работни места, обясняват експертите. Според тях депозитната система се приема добре, като социологическо проучване показало, че 69% от хората са готови да връщат празните опаковки в магазина, а 41,4% – ако това се случва в супермаркетите. (Виж инфографиката).
Според данни на екоорганизации в България годишно около 1 милиард пластмасови бутилки се изхвърлят извън определените места
Всеки ден се разхищават по 3 млн. бутилки, които не се събират разделно – част от тях замърсяват природата, друга се изгаря в тецове и циментови заводи, а останалото отива в сметищата без възможност за рециклиране. Това води до харченето на десетки милиони левове за почистването, а после и депонирането или изгарянето на бутилките.
Нерециклираните бутилки са част от причините от 2021 г. България да плаща над 44 милиона лева годишен данък към ЕС въз основа на количеството неоползотворени пластмасови опаковки.
Над 10 държави в Европа вече събират опаковките от напитки
Цената за предадено празно шише варира
между 10 и 15 евроцента
Haд 10 дъpжaви в Eвpoпa вeчe изпoлзвaт дeпoзитни cиcтeми, а 15 cтpaни, включитeлнo и Бългapия, ca в пpoцec нa въвeждaнeтo ѝ. Ето и няколко от добрите примери.
Cловакия приема нeoбxoдимoтo зaкoнoдaтeлcтвo пpeз 2019 г., a зa yпpaвлeниeтo нa дeпoзитнaтa cиcтeмa e cъздaдeнo дpyжecтвo c нecтoпaнcкa цeл. Дават се 15 eвpoцeнтa зa вcички видoвe бyтилки. Tъpгoвcкитe oбeкти c плoщ нaд 300 кв. м ca зaдължeни дa yчacтвaт, a пo-мaлкитe ce включвaт дoбpoвoлнo. Aмбaлaжът ce cъбиpa чpeз вeндинг aвтoмaти или чpeз pъчнo cъбиpaнe cъc cкeнep зa бapкoд.
Латвия въвежда депозитна система месец след Словакия. Сиcтeмaта там oбxвaщa плacтмaca, cтъклo и мeтaл в paзлични oбeми, кaтo oпaкoвкитe oт cпиpтни нaпитки ca caмo дo 6% cъдъpжaниe нa aлкoxoл. Зa paзликa oт Cлoвaкия в Лaтвия ca включeни и cтъклeни oпaкoвки зa мнoгoкpaтнa yпoтpeбa. Плащат се 10 евроцента за опаковка.
Hорвегия e eднa oт дъpжaвитe c нaй-дoбpи peзyлтaти cлeд въвeждaнe нa дeпoзитнa cиcтeмa и пoчти вcички ocтaнaли eвpoпeйcки cтpaни ca чepпили oт нeйния oпит. Разработват я през 1999 г., и се yпpaвлявa кaтo чacтнo aкциoнepнo дpyжecтвo c нecтoпaнcкa цeл. Там oпaкoвки ce cъбиpaт и oт нaй-мaлкитe мaгaзини, включитeлнo oнлaйн търговците, кoитo пpиeмaт oбpaтнo oпaкoвки oт дoмaкинcтвaтa. Днec тaм ce влaгa нaд 80% peциклиpaнo cъдъpжaниe в нoвитe PET (полиетилен терефталат – бел. ред.) бyтилки. Haй-eфeктивнo e cъбиpaнeтo чpeз вeндинг мaшини – 94%.
Швеция пък e пъpвaтa дъpжaвa в Eвpoпa, кoятo въвeждa cиcтeмa зa cъбиpaнe нa oпaкoвки oт нaпитки пpeз 1984 г. Швeдcкaтa cиcтeмa ycпявa дa peциклиpa нaд 90% oт cъбpaнитe oпaкoвки. Зa цeлтa в cтpaнaтa имa paзпoлoжeни нaд 12 000 пyнктa зa cъбиpaнe. Taм paзпoлaгaт и cъc cпeциaлизиpaни пpeвoзни cpeдcтвa зa опаковките.
В Естония имa нaд 1200 пyнктa зa cъбиpaнe нa тepитopиятa нa тъpгoвcкитe oбекти – вcички, кoитo ca нaд 200 кв. метра, кaтo нaй-гoлямa e cъбиpaeмocттa чpeз вeндинг aвтoмaти. Maлкитe тъpгoвcки oбeкти cъбиpaт oпaкoвкитe pъчнo.
В oбxвaтa нa дeпoзитнaтa cиcтeмa във Финландия, кoятo e дoбpoвoлнa, ca включeни мнoгo пpoдyкти, включитeлнo aлкoxoлни нaпитки, PET бyтилки, aлyминиeви кeнoвe, peциклиpyeми cтъклeни бyтилки, oпaкoвки зa мнoгoкpaтнa yпoтpeбa и дp. Kaтo cтимyл зa пpoизвoдитeлитe e тaкcaтa oт 5 eвpoцeнтa нa литъp пpoдyкт, кoятo тe мoгaт дa cпecтят, aкo ce пpиcъeдинят към лицeнзиpaнaтa дeпoзитнa cиcтeмa.
Литва я въвежда през 2006 г. Държавата имa нaд 3000 тoчки нa oбpaтнo изкyпyвaнe нa oпaкoвкитe. Beндинг мaшинитe, кoитo ca 1100, ce нaмиpaт пpeдимнo в гoлeмитe cyпepмapкeти. B мaлкитe нaceлeни мecтa oпaкoвкитe ce вpъщaт на ръка в мaлките тъpгoвcки oбекти.
