Нови научни изследвания в Стоунхендж разкриха необикновена нова тайна.
The Independent съобщава, че минералогичните изследвания на масивния шесттонен камък в центъра на паметника показват, че централният камък, известен като олтарния камък, е бил донесен в Стоунхендж от далечния север на Шотландия.
Олтарният камък е най-важният от ритуална гледна точка камък в Стоунхендж , тъй като отбелязва пресечната точка на двете най-важни небесни линии на праисторическия храм – линиите на изгрева и залеза на слънцето на зимното и лятното слънцестоене.
Вече е известно, че някои от по-малките камъни на паметника са били донесени на мястото от югозападен Уелс, на около 120 мили (193 км) разстояние. Но преместването на камъка от север на континентална Шотландия или Оркнейските острови ще изисква пътуване от повече от 500 мили – повече от 800 км. (За сравнение, това е разстоянието от Рим до Цюрих.)
Откритието има огромно значение и вероятно ще промени начина, по който археолозите възприемат ключови аспекти от живота в праисторическа Великобритания. Досега повечето учени приемаха, че британското неолитно общество е било изключително местно или регионално (въз основа на племенна или кланова идентичност), но наскоро откритата връзка между Стоунхендж и Шотландия, съчетана с уелския произход на някои камъни от Стоунхендж, предполага, че начинът на живот на Неолитните британци може също да имат панбритански аспект.
Новооткритата шотландска връзка предполага, че вече е имало поне някакво политическо и религиозно сътрудничество в цяла Великобритания преди 4500 години. Това е така, защото хората от неолита, които са транспортирали шесттонния камък от Северна Шотландия или Оркни до Южна Англия, трябва да са знаели за съществуването на Стоунхендж, неговото разширяване и точната форма и размер на гигантския камък, който е бил необходим. Това предполага геополитическо сътрудничество или дори някаква религиозна общност.
Но преоткриването на шотландската връзка е важно не само от древна геополитическа гледна точка. Това също ще промени възприятието за британската неолитна морска технология.
Влаченето на шесттонния камък през планини, хълмове, долини и най-малко 30 реки на разстояние от над 500 мили (на практика вероятно поне 700 мили) би отнело няколко години, така че изглежда сравнително малко вероятно камъкът да е бил транспортирани по суша от Северна Шотландия до Уилтшир. Много по-вероятно е да е донесено по море, пътуване, което би отнело само няколко месеца.
Досега много изследователи на праисторията приемаха, че в неолитна Великобритания не е имало плавателен съд, способен безопасно да превози такъв огромен товар. Освен това камъкът почти сигурно е бил придружаван по време на пътуването си от голям екипаж от моряци, свещеници и други, така че е възможно той да е плавал на юг като част от значителна флотилия.
Северно море често е бурно, така че корабът би трябвало да се справя със сравнително бурни води и, разбира се, навигаторите на флотилията ще трябва да имат предварителни познания за бреговата линия поне на източната част на Великобритания.
Следователно е вероятно флотилията да е отплавала на юг, заобикаляйки източното крайбрежие на Великобритания за около 700 мили, преди да завие на запад към устието на Темза, покрай Темза и част от Кенет до Нюбъри или може би Хънгърфорд, където камъкът е бил разтоварен и след това влачен (с шейна или ролери) поне 30 мили до крайната дестинация – Стоунхендж.
Но защо неолитните строители на Стоунхендж са искали северношотландска (или Оркнейска) скала да стане символичен център на техния впечатляващ южнобритански каменен храм? В момента няма начин да знаем със сигурност отговора на този въпрос. Въпреки това е възможно концепцията за каменните кръгове да е била разработена за първи път в Оркни – и по някакъв начин строителите на Стоунхендж да са знаели за това.
Следователно е възможно те да са искали да гарантират, че централната част на техния нов паметник произхожда от Оркни. Наистина е възможно шесттонният камък да е избран специално заради религиозното му значение – и че е бил част от голям каменен кръг в Оркни.
Археолозите без съмнение ще проучват тази възможност – не на последно място защото огромният камък, донесен до Стоунхендж на повече от 500 мили, е приблизително със същия размер и форма като някои от камъните, използвани за изграждането на каменните кръгове на Оркни.
Така че може би строителите на Стоунхендж умишлено са отдавали почит на това, което са смятали за идеологически/теологичен предшественик на техния велик храм.
Изследването е проведено от учени от университета Абъристуит, Института по археология в Лондон и австралийските университети Къртин и Аделаида и е публикувано днес в британското научно списание Nature.
