„Паркът и всичко, което правя, е към своя край, защото ми се забранява всяка търговска и съзидателна дейност, която може да ми генерира средства, с които да продължа борбата. Това съобщи във Фейсбук идеологът на партия „Величие“ Ивелин Михайлов.
„Хората искат от мен да съм свръхчовек, да намеря начин как да изкарам пари, да ги влагам в борбата за тях и България, да устоявам да бъда клеветен, съден и преследван от престъпните политици. Но самият аз губя смисъл да правя нещо, което няма да служи на никого, защото, ако хората виждаха смисъл в тези мои дела, щяха да използват сътвореното от мен и така то да има финансовото право да съществува“, допълва той.
„Дори по-късно реших, че всичките си активи (ако ми останат такива) един ден ще даря на фондация, за да служат на хора, които работят в полза и за развитие на Родината, и няма да ги оставям на моите деца. Всички, които ме познават, знаят, че живея скромно, а децата ми са научени на обикновен живот и не се имат за нещо специално.
Искам да обърна внимание, че Исторически парк е на народа, защото е изграден благодарение на малките инвеститори, големият инвеститор съм аз и съм дарил приходите си от него за народа, пишат от пловдив24.бг.
Забележете колко пари се харчат всяка година за посещения на дискотеки, ресторанти, аквапаркове, концерти и много други развлечения, но се оказа, че входът за култура, гордост и единство е прекалено скъп, мястото е прекалено далече и още хиляди други извинения.
Направихме парка най-красив, за да може да пробуди най-висшето у българина, а той каза, че е скъп, въпреки че е много по-евтин от аквапарк или концерт. Направихме уникални събития на цена от 20 лева, които включват програма 10 пъти надвишаваща обикновени представления, които струват 100 лева, но хората пак казаха – защо не е без пари.
Цялата работа се превърна в непрестанна борба, в която трябваше да се обяснявам за всичко. Не искам повече да се боря за нещо, което не е нужно на хората, и ще дам шанс самите те да решат дали има смисъл от него“, са казва още в писмото на Михайлов.
