Мъж бил недоверчив към жената до себе си и я изоставил преди да роди, защото не бил сигурен, че момиченцето, което чакали било от него.
За съжаление години по-късно майката на момиченцето напуска нашия свят. Бащинските чувства на мъжа се събудили и искал да стане попечител на детето.
Когато двамата се запознали, връзката им по нищо не изглеждала сериозна. Двамата били интимни, но дотам. Месец и нещо по-късно жената му казала, че чака дете от него.
Мъжът явно е имал основание да смята, че не само той може да бъде баща, предвид колко бързо се развили нещата помежду им. Той казал, че е готов за сериозна връзка, но с едно условие: след раждането на детето трябва да се направи ДНК тест и ако бащинството бъде потвърдено, той ще остане с жената и бебето. Тя се съгласила и двойката започна да живее заедно.
Точно преди раждането обаче жената внезапно обявила, че няма да прави генетично изследване. За мъжа това означаваше, че страховете му се потвърждават. Без да чака дъщеря му да се появи, той се раздели с половинката и никога повече не се появи в живота ѝ.
След като майката на момиченцето напуска нашия свят поради причини, които не са съобщени, мъжът решил да посети майка ѝ и седемгодишното момиченце.
Момиченцето щом го видя, каза, че това е нейният баща. Нейната майка постоянно ѝ говорила за него, докато била жива.
Тогава мъжът решил, че не може да остави детето сираче и да расте и без двамата си родители.
Той подал молба в съда и поискал да бъде официално признат за баща на детето. Извършен е бил и ДНК тест, същият потвърждава, че момиченцето е негово дете.
Съдът се съгласил с искането на мъжа.
Той беше признат за баща на момичето и информация за него беше включена в нейния акт за раждане. Между другото, бабата не беше против внезапната поява на бащата.