Аз съм, така да се каже, канонична любовница. В смисъл, че той ми е шеф, а аз съм негов секретар с функциите на помощник. Последното, както се досещате, е необходимо за капак, за да можем да ходим заедно в командировки, да посещаваме събития и да оставаме до късно в офиса. Тук няма намесени чувства, а само бизнес. Не, той не е стар, не е страшен, не е глупав, не е скучен и грозен не е.
Просто майка ми е болна, имам две по-малки сестри, които трябва да учат, а баща ми почина отдавна. Затова имам нужда от пари, за да помогна на семейството си, и имам нужда от средства, за да живея нормално в София. Той ми дава толкова, колкото ми трябва без проблем, така че докато ситуацията не се подобри, няма да спра да съм с него. Харесва ли ми да бъда любовница? Виждам го като работа. И тогава, да, харесвам работата си.
Мая, 24 годишна
