България е един от най-добре развитите пазари за газови уредби в Европа – четвърта по брой на газстанциите (за пропан-бутан) и първа по тяхната гъстота. По данни на МВР към юли 2020 по пътищата се движат общо 330 182 автомобила на пропан-бутан и компресиран природен газ. И въпреки това около газовите уредби витаят немалко всеобщи убеждения, които не отговарят съвсем на фактите. Газът е напълно екологичен; газът удължава живота на двигателя; колата на газ е подвижна бомба – нека видим какво всъщност се крие зад „нещата, които всички знаят“.
Газът е напълно екологичен
Много хора са твърдо убедени, че газът е напълно екологично гориво, без никакви вредни емисии. Явно в същото вярват и няколко депутати от т. нар. „патриоти“, които внесоха предложение автомобилите с АГУ да ползват данъчни облекчения.
Това е всъщност най-големият мит около автомобилите на газ.
Първо, има съществени разлики във вредните емисии при компресирания природен газ (CNG) и втечнения петролен газ (LPG), така че те не могат да се разглеждат заедно. Второ, и при двата газа има парникови емисии – по-ниски, отколкото при бензина, но далеч не нулеви. Трето, при някои от вредните емисии в състава на смога тези два газа са по-добри алтернативи на традиционните горива – например при азотните оксиди. Но при други – като въглеродния оксид и особено въглеводородите – те са доста по-лоши алтернативи.
Навсякъде има газ
Всъщност зависи. В България например да се зареди втечнен петролен газ (LPG), който у нас е пропан-бутан, е детска игра – на практика всяка бензиностанция има поне една такава колонка, и отделно има достатъчно газостанции. Всъщност България е в Топ 4 по брой на станциите в Европа, отстъпвайки само на Полша, Германия и Италия, а по гъстота е на първо място. Но със зареждането на сгъстен природен газ (CNG, по народному метан) нещата не стоят точно така. Докато станциите за LPG у нас са над 2800, тези за CNG са едва около 110. И въпреки това България е в Топ 3 по гъстота за цяла Европа (абсолютните лидери са Италия и Германия). Пътуването на метан до съседните страни изисква планиране – в Сърбия станциите са 22, в Гърция – 8, в Румъния – 2.
Излиза много по-евтино
На теория е така: цените на петролния и природния газ са доста по-ниски от тези на традиционните горива – отчасти защото производството им е по-евтино, отчасти и заради данъчната политика на станите от ЕС, които ги насърчават. У нас към края на август литър бензин А95 струва средно 1.80 лева, дизелът е 1.83, докато пропан-бутанът е 0.85 лева, а метанът – 1.20 лева за кг. Вярно е, че колите на газ харчат средно с 10% повече, отколкото на бензин. Но пак цената на километър пробег е доста по-ниска, пише AutoMedia.bg. Когато си правите сметката, трябва да отчетете обаче всички фактори. Самата газова уредба за LPG не е евтина – от минимум 600 лева за бюджетния клас до над 2700 лева за висок клас италианска за по-мощни модели. Цената за метановата тръгва обикновено над 1200-1300 лева.
Излиза много по-евтино
Ако един автомобил харчи 10 литра бензин на 100 км (18 лева по текущите цени), след конверсията на газ той ще харчи поне около 11 на сто LPG (9.35 лева). За да се изплати една нормална уредба, на стойност 1200 лева, ще трябва да минете 13 872 км, което у нас е нормален годишен пробег. При 100 000 изминати км на газ – нормалната експлоатация на една кола у нас, преди да я сменим – ще сте спестили солидните 7300 лева.
Но ако карате малка градска кола с нисък разход, ще ви трябват много повече километри, за да се изплати инвестицията. Преминаването към LPG има смисъл за хора, които правят сериозен годишен пробег и карат автомобили с висок разход – примерно по-старо поколение бензинови мотори с обем над 2 литра.
Всеки може да направи изчислението за себе си според разхода на колата си. Само имайте предвид, че след монтажа на АГУ има и разходи за поддръжка: смяна на филтри (на всеки 10 000 до 20 000 км), проверка и евентуално подмяна на инжектори (на 50-60 хиляди) и изпарител (на 100-120 хиляди).
Газът мирише
Всъщност нито природният газ, нито пропан-бутанът имат забележим мирис. Тъкмо заради това при производството им се добавят „ароматизатори“. Най-често за целта се използва етантиол, наричан често и етил меркаптан (CH3CH2SH). На него дължим неповторимия дъх на развалени яйца. Но всъщност лошият дъх в случая е нещо много хубаво – само благодарение на него бихме могли да разберем, когато има утечка. И двата газа са доста по-лесно възпламеними от бензина и ако подушите характерния аромат, веднага трябва да проверите системата.
30-литровата бутилка побира 30 литра
Всъщност бутилката никога не бива да се пълни догоре, защото при топлинно разширение на газа може да се пръсне. Винаги се оставят около 15% резерв, за което се грижи специалният мултиклапан.
В Европейския съюз обикновено този резерв е отчетен от производителя и на резервоара е изписан реално ползваемият, а не пълният обем.
Оттам произлизат и честите скандали по газостанциите, когато разяреният собственик се бунтува, че в 30-литровата му бутилка са сипали 33 литра газ. Всъщност това значи просто, че мултиклапанът не функционира правилно и спешно трябва да се провери. Разбира се, не изключваме и варианта някои газостанции просто да мамят. Но при всички случаи с мултиклапана трябва да се внимава, пишат от пловдив24.бг.
Газът удължава ресурса на мотора
Това е мит: не го удължава. Но не са верни и повечето апокалиптични предупреждения, че може да го съкрати.
Както всяко нещо в живота, замяната на бензина с пропан-бутан носи плюсове в някои сфери (по-благоприятна е за буталата) и минуси в други (не е добра за клапаните, защото газът изгаря по-бавно, догарянето протича при отворени клапани и те се нагряват доста повече).
От друга страна, в газа няма толкова серни съединения, колкото в бензина, и съответно в двигателя се образува доста по-малко нагар. Което на теория удължава и живота на маслото. В същото време обаче при изгарянето на пропан-бутана се образува повече вода, която при незагрял двигател може да кондензира и, попадайки в маслото, да влоши характеристиките му. Така че смяната на маслото трябва да е също толкова често, колкото и преди монтирането на АГУ.
Всяка кола може да мине на газ
Разбира се, че да. Нищо не може да укроти гордия изобретателски дух, така че не бихме се учудили да видим и някоя Tesla с газова уредба. Но, извън кръга на шегата, не за всеки автомобил има смисъл да правите подобна инвестиция. При по-малките коли така или иначе разходът не е толкова висок, че да я осмисля, а загубата на товарен обем от бутилката е сериозен фактор. Припомняме също, че влизането в затворени и подземни паркинги е забранено за автомобили с газова уредба. Преценете колко често ви се налага и дали жертвата си струва.
Повечето експерти не препоръчват също монтирането на газова уредба на автомобили с дизелов двигател. Такива уредби съществуват и работят съвсем нормално. Но заради спецификите на дизеловата технология те са значително по-сложни и, естествено, по-скъпи. И изискват още повече поддръжка. Дизеловият агрегат без друго е по-икономичен от бензиновия, така че АГУ при дизели има смисъл само в някои много частни случаи.
Газът е по-опасен от бензина
Всъщност това не е мит, а самата истина. Мит е обаче степента на заплахата.
Пропан-бутанът, както споменахме, се възпламенява много по-лесно от бензина, и е много по-склонен към утечки. Същото важи и за природния газ. Неправилният монтаж на газовата уредба, или компромисите с качеството на компонентите й, повишават допълнително риска. В същото време обаче автомобилите с газова бутилка не са чак такива подвижни бомби, каквито ги изкарват някои. Първо, правилната поддръжка снижава рисковете до минимум. И второ, налягането на газа в бутилката съвсем не е 16 атмосфери, при колкото се зарежда той на газ-станцията. Мултиклапанът в бутилката оставя 15% от съдържанието в газообразно състояние и 85% – в течно, при което налягането пада вече до 8 бара. До толкова са напомпани и гумите на по-големите камиони.
